Първоначално самото понятие “карго застраховка” е означавало застраховка срещу транспортни рискове по време на морски превоз.
По късно в края на миналото столетие обхваща и застраховането на стоките при земен, а после и при въздушен транспорт. Днес предмет на карго застраховката е стоката (товарът) и свързаните с него материални интереси, независимо от вида на използваното транспортно средство. Нейното основно предназначение е да предостави на търгуващите застрахователна защита срещу вредните икономически последици, възникнали от загубата или повредата на превозваните стоки.
Поради големите превозни разстояния, с които са свързани сделките при външнотърговския стокообмен, възможността за настъване на такива събития е значително по-голяма, отколкото при вътрешните сделки. Предвиждайки възможните рискове и щетите, които може да понесе товарът при транспортирането му, участниците в международната търговия търсят начин да защитят своите интереси.
Съгласно конвенционално възприетото определение тя се отнася за загуба и /или увреда на товара или свързаните с него материални интереси, които са пряка последица от рисковете, уговорени в застрахователния договор.
Процесът на застраховане и самото сключване на застрахователния договор винаги е свързано с наличието на застраховаем интерес. „Застраховаемия интерес” е онзи имуществен интерес, който има застраховащият по отношение на застрахования предмет. Той е налице тогава, когато застрахованият е пряко материално заинтересован от съдбата на предмета на застраховката.
При транспортната застраховка носител на застраховаемия интерес е винаги лицето, което носи рисковете от погиването или повредата на превозвания товар. Следователно при търговските сделки моментът за възникването или прехвърлянето на застраховаемия интерес между участниците в сделката е пряко свързан с момента за преминаването на риска за стоката от продавача върху купувача. От своя страна пък, моментът за преминаването на риска зависи от условията на конкретната доставка и договорената цена.